Хавана за един покоен инфант

В по-ранния си шедьовър „Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се опитва да улови духа на предреволюционен Куба, докато в автобиографията си от края на петото десетилетие, озаглавена „Хавана за един покоен инфант“, той поставя сложната задача да възвърне спомените от младостта си, която е безвъзвратно загубена.

Паметта му, изключително широка и неизтощима благодарение на носталгията, служи като машина на времето. Езикът му – свободен и оформен в изгнание – представлява двигателят на това пътуване назад във времето. Любовта обхожда спомените чрез непрестанна проекция, подобно на кинокамера, а изгубеният град блести с новина и не подлежи на раните нанесени от революцията.

Книгата предлага откровено и смело разглеждане на сексуалността, съпроводено с щедро количество непредвидим хумор и словесни игри. Тя представя разнообразна галерия от герои – свидетели и участници в еротичното развитие на самия Инфанте. През почти четиридесетте години след първата публикация „Хавана...“ остава най-забраняваната и желана творба сред кубинците в изгнание: тя е едновременно осъждана и обичана; кастрирана, но все пак недостижима.

~ Пламен Хаджийски, редактор на „Хавана за един покоен инфант“ и „Три тъжни тигъра“.