Три тъжни тигъра

През 1965 година излиза романът „Три тъжни тигъра“. В същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Куба, а бившите революционери му забраняват да стъпва на острова. Поради това неговото творчество остава извън преведените произведения у нас; той е смятан за отстъпник и изменник, наричан дори "червей" в контекста на Фидел Кастро. Заради тези обстоятелства Кабрера Инфанте не може да заеме мястото си сред големите имена като Борхес, Маркес и други автори от Латинска Америка. Българският превод на „Три тъжни тигъра“ предлага закъсняла, но все пак заслужена справедливост.

Романът представлява впечатляваща комбинация между висока и ниска литература. Високословието включва успешно имитиране на стиловете на известни писатели като Карпентиер и Лесама, докато нискословието се проявява чрез жаргона от нощния живот и простонародната култура. Превеждането на тази сложна игра с думи поставя предизвикателства пред всеки опитен преводач.

Според мен, базирайки се на стила му в „Три тъжни тигъра“, мога да сравня Кабрера Инфанте с десетобоец – той умело владее различни литературни техники, което изгражда уникалността на неговия стил. Многообразието в творчеството му е очевидно; той постоянно стремежда към нови експерименти.

„Три тъжни тигъра” е значима творба – вероятно най-забавният роман написан след “Дон Кихот”. Освен това тя представлява една от най-умните книги идващи от Латинска Америка, което не е лесна задача.
Кабрера Инфанте заема важно място в латиноамериканската литература редом с произведения като „Игра на дама“ и „Сто години самота“.

Според Guardian шедьовърът му съдържа игрив хумор, словесни игри и интересна структура с празни страници под заглавие "Някои открития". Романът бе оценен като по-модерен кубински вариант на Джойсовия “Одисей”.

Чрез разказването историята през спомените на мъж далеч от родината си и младостта си, Кабрера Инфанте рисува завладяваща картина за живота със своите колоритни персонажи из кабаретата преди режима Кастро.