Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет постига повече с шест абзаца, отколкото много автори успяват с 600 страници.“ – Кайл Смит, Observer

Етгар Керет е най-популярният писател сред затворниците в Израел и също така един от най-крадените автори в израелските книжарници. През последните 18 години той е публикувал пет сборника с разкази (които са били отпечатвани и в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.), многократно преиздавани в Израел и превеждани на над 30 езика, а неговите произведения са адаптирани за над 40 късометражни филма. Освен това Керет преподава в университета "Бен Гурион", получава множество международни награди и признания. Той живее в Тел Авив със своя син Лев ("като Толстой; на иврит името означава 'сърце'") и жена си Шира Гефен, която заедно с него печели „Златна камера“ на фестивала Кан през 2007 г. за техния дебютен игрален филм „Медуза“.

В книгата "Автобусният шофьор, който желаеше да стане Бог", която представлява първата публикация на Етгар Керет на български език, са включени както дебютният му сборник ("Тръби", 1992), така и третият му сборник ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер" е най-дългото произведение на автора и служи като вдъхновение за пълнометражния филм Wristcutters (2006) под режисурата на Горан Дукич, а също така стои зад култовия комикс "Пицария Камикадзе".

"Изключителен писател... напълно различен от всичко познато до момента. Представлява гласа на новото поколение." - Салман Рушди