В наказателната колония

След Втората световна война, Кафка бързо придобива статут на класик и заедно с Джеймс Джойс и Марсел Пруст е считан за един от „тримата влъхви“ на съвременната литература. За него са написани хиляди страници – както положителни, така и негативни – много повече от малкото му незавършено творчество.

Авторът сам описва своята работа като „форма на молитва“, метафизичен експеримент да се уловят неясните видения; това е едновременно забранено и необходимо начинание, но без надежда да бъде разкрита мистерията на живота чрез словесната сила. Творчеството му представлява не само създаване на произведения, а по-скоро изразява душевно състояние, напрегнато възприятие и определена нагласа към света - начин на живот. Той споделя: „Аз съм писател дори когато не пиша.”

Разказите на Кафка представят уникален психически ландшафт с променящи се перспективи - понякога близки, а друг път наблюдавани „от птичи поглед“. По този начин той изгражда свят-приказка, където отчуждението расте невидимо. На преден план изпъкват необяснимото и абсурдното – всичко онова, което избягва логичното разбиране и деформира човека, подкопавайки стойността му в живота. Въпреки че стилът му изглежда прост отвън, разказите са наситени със значения, които всеки читател открива индивидуално. Според Алфред Дьоблин в творбите на Кафка царува строг реализъм с примеси от тайнствени елементи; именно това придава привлекателност на неговия стил.