Момичето на хладилника

"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник с разкази на Етгар Керет, издаден на български. В него се включва предговор за родните читатели и специален разказ-посвещение, следван от 45 кратки истории, които съчетават комични и кошмарни елементи. Този том съдържа най-много фокусници и трикове с цилиндри в сравнение с останалите книги на автора и предлага нови перспективи относно хората и мравоядите; за успокоителното бръснене с гореща вода в контекста на авторските песни; за смъртта, представена през призмата на чужди езици; както и теми като любовта, сънищата, детството, отношенията между бащи и деца, депресията и напредъка. Освен това се разглеждат драматични ситуации, водещи до заключението: "Има два вида хора: едните предпочитат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата."

Етгар Керет споделя: "Когато ме питат кой ми оказал влияние най-вече споменавам Кафка. Но истинското ми вдъхновение идва от семейството ми."

Според The Guardian светът определено стои пред опасност - особено очевидна в Израел. Там събитията действително са извън контрол вече две хилядолетия без надежда скоро да се нормализират. Изключително популярен писател като Етгар Керет успява поне временно да улови хаоса около себе си.

ABC отбелязва разговорния стил на езика му като първо впечатление у читателя следвано от черния хумор в историите му; финалната изненада идва със свежестта им.

Open Democracy описва как Керет превръща страховити образи в мелодии - много от неговите произведения показват преодоляване на травми чрез магическо мислене. Това поставя творчеството му сред приказките и хасидските притчи - основните му вдъхновения - докато опитът му като син на оцелели при Холокоста добавя дълбочина към написаното.

BBC твърди че историите му обикновено балансират между реалността и мечтата – те варират от баснички сюжети до постмодернистични находки подобно работата на Доналд Бартълми.

Die Welt подчертава креативността нa Керет: неговите разкази са болезнени но мечтателни; пълни с меланхолия но също така изпълнени с хумор – никога повърхностни или случайно написани.

Le Monde описва стила му като деликатна комбинация между невинност и осъзнатост – смесица от остроумие и нежна забавност."