Майсторът на фиде

„Игрива и впечатляващо мрачна... Един съвременен Кундера“
Филип Марсдън

Кръводарителят отправя снизходителен поглед към писателя.
– Когато бяхме на село, ти говореше за "възвишеното". Дори спомена Исус. А какво прави сега? Чакаше ме да дойда и да ти донеса храна. С парите, които получаваш за твоите дълбоки размишления, не можеш да си позволиш кой знае какво ядене, нали? – Кръводарителят взима едно яйце и бутва чинията към бутилките в централната част на масата. После взема щипка сол от буркана до него и обелва яйцето. – Аз получавам три пъти повече от твоята заплата само за едно даряване. Като се замислиш какви усилия влагаш в работата си спрямо това, което печелиш, май нещата не са много добри при теб? Тоест аз съм професионален кръводарител, а ти си професионален писател; това изобщо не те прави по-добър от мен.
Писателят гледа с неодобрение жълтъка вътре в устата на донора. Често приема такъв поглед след като е нахранен.
– Ако всички бяха като теб – казва той, – страната ни щеше да бъде в руини.

Ма Дзиен е роден на 18 август 1953 г. в Циндао. Работил е като чирак в часовникарска работилница, художник на пропагандни плакати и фотожурналист. На 30 години напуска своята работа и прекарва три години в пътешествия из Китай. През 1987 г., написвайки сборника „Изплези си езика“, посветен на Тибет, той среща забрана в Китай под предлог че съдържанието му е вулгарно и позорящо образа на тибетския народ. В същата година Ма Дзиен става дисидент и преминава през Хонконг; продължава да посещава Китай и подкрепя протестиращите по време на инцидента на площад Тянанмън през 1999 г. След завземането на Хонконг от китайските власти заминава за Германия а после за Великобритания; сега живее в Лондон със своята партньорка Лора Дрю — преводачка.
Той е автор както на пътеписа „Червен прах“, носител награда „Томас Кук“ — наречено от списание Тайм "китайският еквивалент на Джак Керуак", така и над сборника разкази „Изплези си езика“. Романите му включват "Майсторът на фиде" и "Пекинска кома", който критиката определя като шедьовър: „епична но интимна творба заслужаваща признание за най-великия роман относно Тянанмън“ (Файненшъл Таймс). Нобеловият лауреат Гао Синдзиен описва Ма Дзиен като един от най-значимите смели гласове във китайската литература; книгите му остават забранени в страната му родина."