Изгнанието и царството

Разказите в „Изгнанието и царството” разглеждат проблема на чуждостта, дори когато човек е в родината си, както и неизменната принадлежност към едно неприемливо общество. С изразителен лиризъм Камю описва красивите, но сурови пустинни пейзажи на своя Алжир или мистериозните джунгли на Бразилия. В сюжета се срещат френска жена от средна възраст, която попада под магията на Северна Африка; ренегат, който полудява заради жестокостта около себе си; бъчвар с наблюдения за упадъка на занаята си; добродушен учител пред избор между закона и спасяването на живот; скромен художник, сблъскал се с лицемерието в артистичния свят; и френски инженер, открил ново семейство в далечна страна.

Албер Камю (1913-1960) е един от най-влиятелните представители на екзистенциализма в литературата и философията. Той пише романи, разкази, пиеси и есета. През 1957 година получава Нобелова награда за литература.

Жан-Пол Сартр го определя като „слънчев песимист”, подобно на тъмните петна по слънцето.

Във френската литература през ХХ век изпъкват трима световноизвестни автори - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Сред тях най-велик е именно Камю според Артур Кьостлер.

Творбите му са мощни притчи с разтърсваща сила и провокативност – написани със завидно умение и хладнокровие според Sunday Times.

Тези ярки разкази потвърдиха мнението ни: Камю не е просто обикновен хуманист. Той стои до ангелите така, както трябва да бъде всеки човеколюбец, но същевременно не избягва тъмната страна на живота - заключават от Observer.