Музика на случайността

„Музика на случайността“ (1990) е един от по-ранните романи на Пол Остър, написан в динамичния стил на трилъра.

След смъртта на баща си Джим Наш получава значително наследство. Овладян от новата си свобода и парите, той незабавно напуска работата си и сяда зад волана, за да усети „вкуса на свободата“ по безкрайните американски пътища. Когато средствата му свършват, но желанието му да продължи пътуването остава непокътнато, той случайно среща Поци – млад и амбициозен играч на покер. И двамата са затруднени финансово и имат нужда от средства; затова решават да се включат в решаващ покер мач срещу двама странни милионери, за да изиграят най-важната игра в живота си.

Животът като форма на игра — концепция вдъхновена от Бекет, но всъщност характерна за типичния американски стил на Пол Остър. Той е познат сред българските читатели със своите произведения „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“, „Нощта на оракула“ и „Бруклински безумства“.