Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които формират знаковото за края на 20-ти век произведение на Пол Остър, считан за модерен класик в американската литература (книгата е публикувана през 1986 г.), балансират между различни жанрове и някои критици дори ги отнасят към детективския. Всички три истории проследяват бавното разпадане на главния персонаж. Във всяка от тях детективът е обсебен от фикс идея, която руши целия му предишен живот. Първата история включва криминален писател, който започва собствено разследване; във втората става дума за детектив, следящ писател; а третата се фокусира върху писателя, опитващ се да открие приятел от детството, който го е назначил като изпълнител на своето литературно завещание. Произведението на Остър притежава толкова много слоеве, че успява да привлече читатели с разнообразни интереси и културен опит. Дали можем да говорим за металитература (или мета-криминале)? Или пък авторът просто играе с концепцията на детективския жанр? Вероятно и двете.

Въпреки това "Нюйоркска трилогия" остава важна част от криминалната литература - нейната висока стойност я прави обект на постоянен интерес сред литературните критици до наши дни. Те я описват по множество начини: "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация на криминалния роман", "меко криминале" (сравнено с „твърдия“ или „черния“ роман при Чандлър и Хамет), "малки стъклени пъзели" или "хибрид между детективската проза и 'новия' роман". Според критиците тези характеристики поставят Остър сред постмодернистките творци, повлияни от традиционното течение в американския постмодернизъм през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Но независимо как точно класифицират произведението специалистите, то остава едно от най-великолепните четива през последното столетие.