Великденско шествие

„Великденско шествиe“ на Йейтс е считан за един от най-добрите му романи. Лично аз бих го поставил сред най-забележителните художествени произведения в американската литература от втората половина на ХХ век. От момента, в който се запознах с него, той стана ключова творба за мен – тъй като мрачният му поглед към света резонира с моето собствено усещане.

Сюжетът обхваща четиридесет години и разказва историята на две сестри: Емили и Сара Граймс. Сара се омъжва за неудачник, живее на Лонг Айлънд и потъва в дълбока депресия. В същото време Емили остава в града, работи по различни маловажни длъжности в рекламата, има връзки с много мъже, губи работата си и постепенно се отдава на алкохола, което я води до загуба на всичките й опори. Ако всичко това звучи ужасно потискащо… да, точно така е. Но повече от всичко друго този велик роман утвърдява идеята, че няма такова нещо като обикновен живот; всеки преживява своя уникален разказ.

„Страхопочитателното отношение на автора към света ме изненада. Това е писателят, готов да изложи множество неприятни истини относно преходността ни съществувание и способността ни да самоизмамим себе си. Очите му никога не мигват; страданието му винаги пролича.” „Великденско шествие“ е едно от тези малки шедьоври, които говорят много за тъгата в централната част на всичко и задават един от най-неудобните въпроси: ще можем ли някога истински да разберем себе си?“
Дъглас Кенеди