Блага Димитрова, Събрани творби Т.5; Страшния съд

В мрака се крие опасност, причинена от човешка ръка. Можеш ли да уловиш нейния жест?
Октомври носи усещането за горещините на юли. Бамбуковата хижа в провинция Тань-Хоа е обгърната в тишина, осветена само от проблясващи звезди. Навън тихо преминават стъпки. Един слаб човек, притиснат към собствената си сянка, наблюдава бездната на небето. Той остава буден, за да долови далечното гърмене на реактивни самолети и да ме предупреди за идваща заплаха. Това добавя още един слой уязвимост.
Бомба ли гръмна или сърцето ми избухна? От сън – веднага право в шума на експлозията. Страхувам се от собствения си страх. След удара настъпва тишина като внезапно оглушаване; закъсняла сирена издава звук към звездите – предвестник на следващото взривяване. Нежно почукване по вратичката.
- В укритие! - Гласът е толкова мек и успокояващ, че ме побиват тръпки.
Под леглото - черна дупка, сякаш жив човек скача в гроба си. Отново самолетният шум пронизва ушите ми със своя бормашинен тон...