Кукловодите

"- Къде точно се намира България?
- Не там, където я търсите, господин Робертсън.
- Сигурен ли сте, че не става дума за Унгария?
- Напълно съм убеден, сър. Държавата от интерес за нас е България.
- Добре де, ето я. Хм, и защо именно България? Моля те, обясни ми всичко още веднъж.

Полковник Грозданов излизаше от кабинета на министъра на вътрешните работи за трети път от началото на седмицата. А беше едва вторник. Някакво предчувствие му подсказваше, че ще има още срещи с него. И въпросите на министъра щяха да бъдат идентични: "Намери ли тировете? Защо все още не си ги открил? Кога смяташ да ги намериш? Заповядай утре по същото време. На кафе."
Преди пет дни два тира с цигари изчезнаха безследно. Сякаш бяха погълнати от земята. В България подобни инциденти се случват ежедневно. Проблемът беше в това, че тези камиони принадлежаха на фирма Асталависта и нейният собственик бе Панайот Панайотов - не известният певец, а просто мъжът на г-жа Панайотова (по баща Маринова). Забавната случайност бе, че името на вътрешния министър също беше Маринов. За лошо стечение на обстоятелствата полковник Грозданов откриваше своята трудна задача – вътрешният министър и г-жа Панайотова били брат и сестра.
В някоя западна държава историята би приключила тук; но не и в България, където всички са като роднини и принципът „Аз ти помагам – ти ми помагаш“ успешно заменял закона."