Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от много далеч, преминавайки от единия край на небето до другия. В една вечер с тъмен кафяв цвят прекрачих границата между мира и войната. Бях готова да се вгледам в сълзите, сякаш те бяха сух кладенец, и да срещна погледи, изпълнени със смърт. А когато зората се появи като нар, една изморена жена ми се усмихна – на мен, чужденката. През тази усмивка осъзнах твоята болка, нежност и сила – страданието на Виетнам. За такава усмивка направих дългото пътуване от единия край на живота до другия. Ханой, 14 септември 1966 г.