Трактат върху философията на бойните изкуства

Читателят се сблъсква с трактат, който умът може да определи като противоречащ на "здравия разум". Вероятно причината за това е, че логиката изисква определени ментални "опори" - известните "аксиоми", които приемаме за истинни без доказателства и които служат за основа на всяка установена "истина". За да разберем написаното, наред с други концепции като "форма", елемент и "дантиен", възниква терминът "Сюан кун". Този термин не присъства в текстовете по даоска алхимия или цигун, но обозначава състояние, което можем да идентифицираме като "Нирвана" или "Върховна интуиция". В него човек изпитва Единството на вселената в собственото си тяло.

Твърдението, че „времето спира“, отново ме подтиква да разгледам термина „Сюан кун“ по начин, който читателят с дуално съзнание би могъл да осъзнае. Няма да навлизам в детайлите относно техниките за постигане на Сюан кун, както подробно е описано от Ханжън. Вместо това ще се фокусирам върху проблема със самосъзнанието. Проблемът произлиза от липсата на ясна представа за това състояние; всъщност то остава доста неясно. В традиционната китайска философия се обсъждат трите основни същности - небе, земя и човек. Според Ли Дао-чун в неговия “Сборник от съчиненията за средата и хармонията”, небесното царство е разположено горе, земното долу, а човекът стои между тях. Човек трябва самостоятелно да постигне баланс и трансформация.