Духът на айкидо

Основният въпрос пред нас е: Защо айкидо може да се нарече божествено стъпало и какво го отличава от другите известни бойни изкуства? Както и защо именно айкидо, сред всички тези практики на война, ще успее да премине през прага на отминаващата епоха в следващата?

Отговорът на тези запитвания е следният:
В основата на айкидото стои принципът на хармонията, който води до умиротворение в името на тази хармония. В него няма място за атакуваща инициатива или самоотбрана като самоцел. Вместо това всяко движение служи за оптимизация и последователност в цялостната траектория – тук не съществуват грешни тенденции, а постоянен стремеж към оптимизиране. Дори при най-неблагоприятните обстоятелства се правят опити за извеждане към ново качествено направление. Противникът остава свободен да действа, докато максимално се използват неговите траектории с оглед разширяване на света около хармонията. Подобно на нашия небесен Отец, оставяме всички действия да се развиват върху Неговата длан, внимателно ги направляваме и ги употребяваме точно там, където са нужни за реализиране на Неговия божествен творчески план.

Ясно е, че единственото нещо от бойните изкуства ще остане самото изкуство. Всичко друго ще бъде преосмислено. Историята сама по себе си би проявила интерес само към аспекта "изкуство", а не колко военно е било то. Самозащитата и нападението звучат остарели спрямо зададения въпрос - срещу кого всъщност ще воюваме и с кого ще сравняваме?