Сонети

Пристрастията на Кирил Кадийски към формата са добре известни, той е най-добрият стихотворец и версификатор в съвременната българска поезия. Неговото мото, вдъхновено от Верлен, гласи „Във всичко музика най-вече”. Не трябва да се изненадваме, че сонетът — считан за образец в европейската поезия — идеално отразява неговата афористична и философска нагласа. В традиционно строгата форма той успява да внесе ново съдържание, сякаш „налива ново вино във стари мехове“. Той изгражда връзки с класическата традиция чрез формалния аспект, а тематично неговите сонети улавят тревогите на 21 век — период на сила и самота за човека. Преводачът на поезия и авторството му са тясно свързани; след преводите си на Петрарка, Ронсар и Шекспир Кадийски компилира собствена колекция от авторски сонети през последните четиридесет години. Той започва да пише сонети още като млад при публикуването на втория си сборник „Ездач на мраморни коне“ (1983). Това увлечение не го напуска дори с времето; със зрялостта идват стихосбирките като „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс...“ (1991) и други, където сонетът играе важна роля. След пауза в творчеството си като директор на Българския културен център в Париж, той открива себе си именно в този жанр: така възникват сборници само със сонети – например „Alter ego“ (2008) и др., включително последното му произведение "Под синьото небе над жълтите жита" (2022). Без преувеличение може да се каже, че през последните години Кадийски утвърдил статута си като един от майсторите на този жанр у нас. Георги Миланов също признава таланта му: "За мен най-големият майстор на българските сонети е Кирил Кадийски". Сега той представя третата поред книга със свои сонети — най-подробната до момента — която обединява творбите му под една впечатляваща структура. Включеният венец добавя допълнителна стойност към труда му; такова постижение рядко се среща сред автори в тази форма не само у нас.