Изгнаник на земята (твърда корица)

Кирил Кадийски не изразява становището на Декарт „никой преди мен“, а напротив, осъзнава, подобно на Паскал, че смисълът е по-скоро мечта, която упоритостта би могла да утвърди. Затова и настъпва повторението – формалният стремеж и структурата на сонета вдъхновяват бунтовния дух, като приглушена радост; те отразяват мимолетността на мечтите, напомняща за шумоленето на листата под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморска Европа чрез своя блестящ културен принос и страстна поезия. Неговият звук резонира силно и завладява слушателя както някога великият бас Борис Христов: с мощ в тревожността си и величие в сърцераздирателните моменти.

Това е не само един забележителен български поетичен глас, но също така такъв, чието ехо достига далеч отвъд границите.

Тиери дьо Ла Кроа
От „Син на Тракия“

Кирил Кадийски представлява митологичния кон от квадригата на българските класици, които продължават да ни водят напред с колесницата на Словото.
Цанко Лалев