Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не заявява, както Декарт, че е единственият с подобни мисли. Напротив, той разбира от Паскал, че истинската същност представлява мечтаене, което упоритостта би одобрила. Затова и се наблюдава повторение – формален стремеж в структурата на сонета, който странно вдъхновява бунтовността; тя напомня за приглушена радост и краткосрочността на мечтите, подобна на шума от стъпките по листата в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморска Европа чрез ярката си култура и страстната си поезия. Той звучи мощно и завладяващо за слушателя, какъвто бе великият бас Борис Христов: сила в тревожните моменти и величие в сърцераздирателното.

Така не само че чуваме силен български поетичен глас, но също така звукът му достига далеч извън границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски е митологичното животно от квадригата на българските класици – те са тук с нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев