Българското крушение 1913

През този период войните рядко приключваха без ясно определени победители и губещи. Нито една армия не беше застрахована от поражение в решаваща битка, но имаше загуби, които бяха равносилни на национални трагедии. Лятото на 1913 година се оказа критичен момент в новата история на българския народ. Да определи съдбата на страната през тъмната нощ между 16 и 17 юни или в рамките на следващите дванадесет месеца, изпълнен с ярост и нетърпение, вярвайки в триумфа на правдата, означаваше да поеме огромна отговорност пред миналите и бъдещите поколения. Някои хора удобства взеха термина „престъпно безумие“ от агресивната публицистика и го включиха в политическия лексикон; обаче тези, които действат безразсъдно, не са виновни за своите постъпки - те не извършват престъпления и не могат да бъдат наказвани. Такова разбиране би улеснило сложността на ситуацията, която е много по-сложна по своята същност. Политическите чувства често заблуждават и дори затрудняват държавническото мислене, но също така подлежат на свои труднопонимаеми закони.

Втората балканска (Междусъюзническата) война бе изключително кървава и напрегната – макар че времето й продължи кратко според календара, тя беше натоварена със значителни исторически събития. Достатъчно е да споменем факта, че само за един месец загинаха 20 606 български военнослужещи - войници, подофицери и офицери -, а ранени бяха 50 303 души. Жертвите сред гражданското население бяха още повече. България понесе тежки удари от всички страни около себе си и бе наречена „неконтролируем агресор“.