Портретът на моя двойник

В съседство с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" представлява важна част от творческия път на българския автор. Тази повест, публикувана за пръв път през 1966 година, използва алегоричен език, за да разгледа социалните въпроси в едно общество, което се стреми да изглежда перфектно, но всъщност идеалите му служат само като прикритие за мръсни маневри.

Двамата запалени картоиграчи планират как да измамят най-добрия играч – Хиената. Въпросът е доколко могат да разчитат един на друг? Може ли изобщо доверието между хората да бъде реалност в свят, изпълнен с мошеници и където лъжата е начин на живот?

Към основната история са добавени остроумни и разобличаващи разкази като "Празното пространство" и "Санаториумът на доктор Господов", които присъстват още в първото издание. Разказът в “Санаториума” вдъхновява пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“.

За разлика от смелия експериментатор Йордан Радичков със своя гротескен и митологизиращ стил „магически реализъм“, новаторството при Марков не идва от поетическите или езиковите иновации; то е концептуално. Георги Марков цели да разобличи социалния фалш в настоящото си време.
Светлозар Игов