Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов често обсъжда медийната среда, както в собствените си лекции пред студенти, така и публично. В най-добрия случай той прибира папийонката си в джоба и разсъждава върху фотографията, изкуствата или литературата. Но има и друга страна на неговото творчество, която е трудно уловима – тя идва от личния му свят, където добрият вкус налага да се говори сдържано и внимателно.

В тази книга известният медиен специалист деликатно споделя своите лични истории: за детството си, семейството си, мечтите и маниите си, както и за любовта и секса. Неговият стил варира между интимни изповеди, самоанализи и прозаи с еротичен привкус. Всичко това е написано от човек, който не може да произнесе по-"неприлична" дума от "дупе".