Свободата на словото и нейните граници

Свободата на изразяване винаги е будила страх у управляващите. Наполеон Бонапарт е казал: "Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щитове". Анализът на медийната законодателна история между 1865 и 2009 година показва, че продължават да се приемат закони, които защитават властта от обществото, вместо обратното – обществото да бъде предпазено от властта.

Световната финансова криза и упадъкът на традиционните медии ускоряват процеса на пренасочване на общественото внимание към онлайн журналистиката. Социалните платформи без йерархия набираха популярност, предоставяйки възможност за нецензуриран глас на всеки потребител. Тази нова форма на свобода още по-силно тревожи властта с оглед анонимността си и способността си да разобличава жестоко. Журналистите, които искрено желаят да информират обществото съвестно и отговорно, работят за негово усъвършенстване.

Тези журналисти наподобяват птици – те летят високо, жадни са за знания и осъзнават истината: като птиците - умират сами. Настоящата книга призовава обществото да не допуска заглъхването на техните гласове или потискането на техния талант; трябва да сме готови да платим цената за свободата, която може лесно да бъде изгубена след едно поколение.