Сугестопедия - десугестивно обучение

Много хора могат да се запитат защо, четиридесет години след създаването и утвърдата на сугестологията и сугестопедията, техният автор изглежда предлага нови концепции, които отхвърлят предишните. В действителност обаче това не е вярно.

На първо място, важно е да подчертая, че термините започват с "де", а не с "анти". Това показва, че сугестологията и сугестопедията остават валидни; те продължават да бъдат основа за практическите методи с акцент върху вътрешната свобода на индивида и комуникативното освобождаване. Освен това се акцентира на факта, че сугестопедията разкрива досега скрити резерви в личността. Резултатите от тези подходи са толкова изненадващо положителни, че надминават всички други методики – което потвърдиха експертите на ЮНЕСКО. С оглед на многобройните положителни допълнителни ефекти можем уверено да твърдим, че работим в сферата на непознатите до момента резерви на човешката личност.

Задължително условие за успешната методика е истинската хуманизация както в обучението, така и във взаимоотношенията в групата – което създава надежди за нова култура както в настоящето, така и в бъдещето. Без хуманистичния аспект на отношенията няма как да постигнем значими резултати - това е един вид позитивен „капан“ заложен от природата.

Когато колегите осъзнаят съществуването на десугестологията и десугестопедията като основна част от метода по сугестопедия ще направят всичко възможно да интегрират новия подход. По този начин ще се избегне погрешното разбиране относно авторитарността (дори когато тя е представена по мек начин), която понякога идва от неправилно обучени преподаватели или психолози. Допълнителното организирано обучение ще помогне за разясняване механизмите зад практическите приложения.

Освобождението и оползотворяването на мозъчните резерви зависи не само от видимото влияние на преподавателя или психолога, а именно от взаимодействието между участниците и водещия курс основано на искрено уважение. Целият процес цели избягването na излишния кич при работа със sugestopedia . Следователно преходът към десугестопедия постепенно ще става все по-лесен за колегите.

В самото начало принципът зад сугестопедияta не бе свързан с клинични внушения; той произлизаше повече от нашето ежедневие чрез комуникация вдъхновена например от класическото изкуство или дори добрия приятел без натиск — т.е., внушаването трябваше да предоставя избор! Някои неквалифицирани лица интерпретираха грешно метода като форма нa хипноза. Днес обаче терминът „десугестивност“ вече предполага свобода вместо принуда.

Наша цел остава спонтанното освобождаване nа неизползвания потенциал ума/мозъка , който често бива подтиснат oт социалната среда . Сугeстологияtа изучава спонтанността a не принудата при освобождаването оT ограниченияТЕ около нас . Тази идея беше присъща za науката още отпреди , но някои хора просто ne я схванаха правилно.. С термина “десугестивност” вече подобни недоразумения няма как da se случват.
Д-р Г. Лозанов