Почтени убийства и други пиеси

Слушал съм известен български драматург да споделя, че когато някой попитал Чехов какъв съвет би дал на младите писатели, той отговорил: "Ако можете да не пишете, по-добре не го правете!" Не е ясно дали Чехов действително е имал предвид това. Всъщност нямам информация дали въобще е произнесъл тези думи. Въпреки това трябва да призная, че всички представления тук са плод на игнориране на този мъдър съвет. Те спокойно можеха и да не бъдат написани. Винаги съм успявал да се справя с онова несигурно чувство, наречено "вдъхновение", при което на някои творци им се струва задължително да продължават да пишат.

Но защо тогава са написани тези пиеси? За забавление, за изплнване на обещание, дадено лекомислено; за печелене на пари или просто защото както казва един герой от нашата възрожденска драма: "Който често драска - навикнува". Ясно е – причините са дребни и малозначителни в контекста на изкуството. Все пак обаче тези пиеси могат гордо да заявят, че до момента поне живеят интересно. Усещали са одобрение и пренебрежение; радвали са много актьори и зрители и в същото време разочаровали други. Никога не са били предназначени само за четене – те получаваха своята завършеност чрез театралната сцена още докато се писаха. По тях има зачерквания и добавки; поливани с кафе или прогаряни с цигари – забравяни и изгубвани многократно. Чувал съм реплики от пиесите в ежедневието около мен и хората ги произнасяли убедени, че това са техни собствени мисли. Достиганeтo до почетното място заглавията им участвайки в кръстословици e факт. Гласовете на велики артисти звучали през диалогa им – всичко това доказва колко дълбоко театърът присъства в текстовете.
Юрий Дачев