Дежурно осветление

В тази книга са събрани рецензии, статии и портрети, които в повечето случаи произлизат от пресата. Те са написани между края на 80-те години и средата на 90-те.

Критиците демонстрират същата суета като артистите, а понякога дори повече, тъй като вярват, че мнението им е значимо и очаквано. Някои от тях се самозаблуждават, смятайки се за посредници между театралното изкуство и историята, която предполагаемо разчита на техния професионализъм. Това е комична заблуда; тя подхранва самообладанието на пишещия критик. Критическите текстове всъщност служат предимно за отражение на самата критика – нейното взаимодействие или неразбиране с театралната сцена, както и границите на собственото й въображение. Читателите на стари вестници трябва да осъзнават, че критическите оценки не бива да бъдат считани за точен показател относно реалността зад театралните представления. Имам предвид една недостъпна истина за природата на театъра сама по себе си, а не субективността във възприятията на критици по различни причини. Извърнах се от темата единствено с цел да подчертая ясно: материалите в книгата предоставят ненадеждни свидетелства относно качеството на спектаклите или успеха/провала на определени роли.
Юрий Дачев