Към никъде

Искрено казано, малко нахално е да се говори за великите умове, но опитът ми да разсъждавам върху техните идеи ми изглежда по-почтен от това просто да приема готови формули през целия си живот. В крайна сметка подобни размисли са полезни поне в контекста на предотвратяване на атеросклероза! Откакто съществува човечеството, хората постоянно получават и налагат различни визии за бъдещето си – утопични или заблуждаващо реалистични. Те биват натрапвани чрез думи и молитви, с огън и меч. Религиозният фанатизъм, национализмът, фашизмът, социализмът и комунизмът - всички те без изключение се стремят да ограничат нашето мислене според представите за някакво предполагаемо бъдеще. Независимо дали тук на земята или там в рая, през този живот или следващия. Това ясно подсказва, че правото на самостоятелно мислене винаги е било потискана форма на човешка свобода.

"Можеш свободно да мислиш, но мълчанието е по-удобно."

Фактът, че нравственият принцип "НЕ УБИВАЙ" непрестанно се нарушава от началото на човечеството до днес не доказва относителността на морала; напротив – той само подчертава нравствената незрялост у хората. Хуманизмът представлява идея , докато агресивността остава действителност.