Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж в живота си е имал съмнения относно собствената си интелигентност. Някои никога не се замислят за това, докато други смятат себе си за много умни. Много рядко ще срещнеш някой, който да признае недостатъците на своята мисъл. В действителност, ако те осъзнават своите ограничения, не могат да бъдат наречени глупави. Лично аз съм размишлявал върху този важен въпрос и съм установил, че отговорът зависи от конкретните ситуации и сравнения.

Имало едно време разговор между Жан-Жак Русо и Волтер, при който Русо споделил: "Човешкият живот е доста труден." На което Волтер му отвърнал: "В сравнение с какво?" Често ми се случва да изпитвам радост от остроумната идея или фраза в творбите ми, но когато помня думите: "Животът е мимолетна сянка; жалък актьор, който блести само на сцената и след това изчезва безследно; той представлява историята на един луд - шумна и безсмислена," започвам да разбирам защо Толстой не можел да понася Шекспир. Освен това той проявявал неприязън към Бетовен и неговото провокативно произведение – Кройцеровата соната.