Намерени в превода. 31 българисти чужденци и техните български езици
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 224 |
Година на издаване: | 2015 |
Дата на издаване: | 2015-04-02 |
ISBN: | 9786191860982 |
SKU: | 24261370003 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 276 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
Текстът представя 31 интервюта с личности от различни страни, които са посветили живота си на българския език и литература, проявявайки всеотдайна любов към културното наследство на България. Интервютата са проведени между февруари 2011 и декември 2013 г. по разнообразни начини – чрез лични срещи, предварително зададени въпроси (като например единственият такъв за Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук разговори или имейли. Всички участници показват желание да бъдат чути и оценени в усилията си, като се надяват на подкрепа не само в личен или творчески аспект, но и на институционално ниво.
Парадоксалното е, че тези хора остават сами да популяризират българската литература в страните си, дори играейки ролята на литературни агенти – професия с високо заплащане в западните държави. Някои постигат успех, докато други вече са загубили надежда поради безразличието на българските институции и се насочват към нови начинания. Въпреки това радва фактът, че постоянно изникват млади хора с интерес към българската култура и литература.
В основата на решението им да отдадат живота си за българския език стоят три думи: Случайност, Себеотрицание и Стоицизъм. Комбинирани те водят до понятието Съдба – най-значимото понятие не толкова за тях самите като чуждестранни изучаващи българи, а повече за нас местните жители. Формулата „3хС = С“ подчертава как всичко това може да бъде свързано със съдбата им; за тях българският език представлява именно такава съдба.
Независимо от трудностите и недоразуменията през годините – включително проблемите по време на комунистическия режим или съвременната апатия сред властите спрямо културната сфера – много от постиженията относно разпространение на информация за българската литература извън граница могат да се припишат именно на техния индивидуален ентусиазъм. За съжаление обаче липсва ясна държавна политика в тази област; затова вместо да обсъждаме чиновниците трябва да погледнем към самата култура и нейното развитие посредством вдъхновяващите преводачи.
.
.