Рикша под дъжда

Ето един-два важни съвета за читателя на тази книга:

**Индия за двадесет дни**

Ако някой се опита да ти обяснява, че пътеписите имат задачата да те запознаят с мястото, за което пишат, не му вярвай. Усмихни се учтиво, но не го слушай! За подобна информация има справочници и енциклопедии - академични или популярни. Пътеписът е нещо съвсем различно. Той представлява потока от думи, с който завърналият се турист ще сподели своето усещане от непознатото. А ако този човек може и да пише добре – тогава получаваме истински пътепис. Създаването на такъв текст е изключително предизвикателство; можеш да напишеш двеста-триста страници скучни факти или само стотина страници, които ще накарат читателя да пожелае да посети описаното място.

Спомням си как беше казано (забравил съм точно кой), че най-добре за една страна могат да пишат тези, които са живели там поне десет години или такива като теб - преминали през нея в рамките на десет дни.

Знай това: книгата тук е именно такава! Ако след прочитането й някой те попита: "Райно, при кой индийски раджа е построен Тадж Махал?" – залагам се, че няма да знаеш отговора дори кога точно е станало това... Но тази книга има друга цел.

Не обичам сравненията - тези полезни опори в обяснението. Все пак трябва да отбележа, че както първата творба на Петър Бакърджиев "Двайсет хиляди левги без вода", така и настоящата ми донесе удоволствието аналогично на онова от Джером К. Джером или Иля Илф и Евгений Петров с тяхната "Едноетажна Америка", а също и от Алеко Константинов. Авторът притежава уникален поглед към света! Забелязва детайли, които другите биха подминали мимоходом и после щедро ги разказва със сладкодумие като истински разказвач.

Вярно е – това произведение съдържа много знания относно Индия; особено по отношение на архитектурата ѝ – но "Рикша под дъжда" определено не представлява научен труд или тежко изложение; то е личният поглед на автора върху неговата Индия в продължение на двайсет дни – Индия изпълнена с рикши и автобуси “Тата” (разбираемо необичайни) ; страната показана чрез калта около хората там; голите деца играещи в локвите до замъците и храмовете с красиви орнаментирани фризове.

Авторът знае множество факти професионално относно храмовете и замъците в Индия , но основното вдъхновение идва от любовта му към думите сами по себе си и тяхното магическо оформление наречено литература.
Както във "Двайсет хиляди левги без вода", така той успява увлече читателя със своя разказ; шегувайки се (понякога деликатно) над собствените си преживявания - случили ли са били смешни моменти там? Страниците са наситени с намекванияและ цитати демонстриращи литературните му пристрастия; той ти намига непрекъснато повеждайки те нататък към следващото приключение...

Казвам ти честно: Петър Бакърджиев явно не принадлежи към типичните туристи представяни в рекламните материали за дестинации. Той обикаля своята Индия без луксозен транспорт– просто любопитен младеж невнимателен спрямо явните неудобства . Такъв младеж би могъл внимателно броя рупии когато става дума за хотелска стая , но въобще няма проблем при покупката например „анкус“.(Защо точно „анкус“? Защото Маугли имал такъв!).

Ще видиш как авторът дружейки със свои приятели (без доктор Милев зад камерата), прекосава огромния субконтинент само чтобы ни предаде всичките впечатления в книгата която държиш у себе си!

Наистина хубава книга!
... Между другото Тадж Махал бил построен от Шах Джахан като признание към жена му починала раждайки наследника.
Но дали мога лесно намеря информация как старият цар взел решение веднага след появяване наследник..."
За подробности чети сам!

Христо Карастоянов