Хуракан

Онези, които вече са се запознали с произведенията на Петър Бакърджиев и са изпитали трепетите от неговите приключения в Южна Америка, древна Индия и Югоизточна Азия, със сигурност ще се насладят на новата му авантюра в Мексико и Северна Америка. За тези, които не знаят, предлагаме информация за останалите заглавия от серията пътеписи на автора:

- "Двайсет хиляди левги без вода" (2002 г.)
- "Рикша под дъжда" (2004 г.)
- "Върху змийската кожа на пътя лежа" (2005 г.)

След известната „война на тортите“ през 1838 година и последвалата френска окупация на Мексико с омразния император Максимилиян, тук продължават да доминират антифренски настроения. Вероятно единственото слово от езика на завоевателите, което остава уважавано е mariage - сватба. Това може би е така заради сватбените оркестри от музиканти наричани любовно "мариячи". Още сме далеч от централния площад, но вече виждаме групи музиканти облечени в бели или черни дрехи украсени с пайети подобно на тореадори. Те носят широкополие сомбрера и задължително държат малка и голяма китара, тромпет, цигулка и тъпан. Освен това могат да добавят други инструменти или певци.

Ето че до тротоара спира остаряла кола. От нея излиза възрастна двойка и музикантите около тях веднага настъпват внимание. Човекът излиза с властен жест към – ей онези с белите ризи; след минута развълнуваната жена стои облегната о дървото със сълзи в очите пред несравним спектакъл. Тези улични бардове не просто свирят – те живеят всяка нота. Слезките им потичат свободно по лицето им – копнежът идва след скръбта; две китари започват сложен диалог помежду си докато старата дама стиска здраво ръката на човека до себе си – вероятно той й прави забележки поне петдесет години! Внезапно звучи тромпета като плач; певецът напредва смело с ръка поставена над сърцето си - всичко завършва синхронно със звука му; всички присъстващи са разстроени емоционално а ние тайничко избърсваме сълзите си страничком. Велико представление!