Черешата на един народ

"Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003)

Първото издание на "Черешата на един народ" се появява през 1996 година и бързо печели признание както сред читателите, така и от критиците. Книгата получава наградата за най-добра книга на годината от Сдружението на българските писатели. През 1998 г., поради изчерпване на тиража, е публикувано второ издание в издателство “Жанет-45”. Наскоро е реализирано и трето издание. Тази година електронният портал за българска литература “Liternet” я определи като една от петте ключови книги за десетилетието. Някои стихотворения от сборника са преведени на различни езици, включително немски, английски, унгарски и гръцки.

Из рецензии относно "Черешата на един народ" от края на 90-те години

Този текст предлага нов тип лирика – той съчетава пародия с весела меланхолия и носталгична ирония… [Господинов] успява да предаде „модерното“ и едновременно с това да надмине повърхностните аспекти на авангардизма.
Професор Светлозар Игов, вестник "Литературен форум", София

В творбите си Георги Господинов играе със стилове и маски; мистификацията му достига нови висоти. В "Черешата" чувството за метафизичната пустота става история за пропуснатото... Поезията му не само че взаимства традиции, но също така умело използва всекидневния език.
Бойко Пенчев, списание "Neue Literatur", Франкфурт

Това произведение е череша за литературните любители! Гастрономическият секрецион завършек на века...
Митко Новков, “Култура”, София

„Черешата“ представлява Bildungsroman-ът за младото поколение днес... Стиховете лесно пробуждат интуитивна връзка с поезията даже у най-незапознатите читатели. Това е цялостна книга - постмодернизъм с човечност...
Биляна Курташева, вестник "Култура", София


Някои четоха „Черешата“ като разказ за непроменящото се българско положение.
И те имаха основание.
Други я възприемаха патриотично. И пак имаше причина.
Някои виждаха подигравка към този патриотизъм – тяхното мнение бе валидно.
Други усетиха духа йе-йе-йе от Възраждането – което беше вярно.
Някой видя мухите; а мухите всъщност имаха значение.
Друга група посегна към баклавите със сантиментален вкус – правото им беше легитимно.
Един мой роднина плака при четенето…
А други намериха повод да се смеят.
Блажени са онези които ще прочетат книгата безпристрастно: извън сентименталността или екстазиса… Но тук вече не мога да говоря повече.“
Георги Господинов


Балади и разпад
Какво желае любовта? Да формира семейства?
Но семействата искат ли истинската любов?
Всъщност техните желания са прости - отделна тоалетна,
банята сама по себе си и малко по-просторна кухня.
Това мечтаят те насън… Но разбери - този сън няма да ги обгърне...

Чакайте още не съм приключил! Наливай си,
защото черният дроб не мисли какво ти пука!
Ръцете ти нищо не знаят,
както краката ти… никой орган няма интерес…

(разговор чукан докато чакам пивото в кръчма „При Балканджи Йово“ през късната есен ’95)


Не живеем във сънища;
не проявяваме нежности,
дори мечтания липсват –
като спим под покривките.

С тези размисли между хапките,
докато очаквам биричката си
и пуша тютюн без спир,
освен ако изпразня пяната,

засмуквам целият се
във водовертежа
от мрачни помисли…
А къде остава здравословната любов между вещите?
А силовият принцип зад тях?
А Онзи който ме присънчава
по начина който аз го призовавам?

Виждаш ли - всичко около нас рухва;
крачките вече изгубили следствие -
правиш жест подобен على балада
– а идването му грубо...

Сега трябва да тръгвам; става неприятно...
Стъпалата ми сами вземат курс навън…
Очите ми започват своя маршрут – о Боже! Темряса...
Ръцете ми напускат ненадейно..
И балтона - наклонено назад
с празните ръкави..

Очи нямам аз как да видя

Ръце нямам как да прегърнем

Крака нямам как до последния миг