Край река Пиедра седнах и заплаках

На един испански мисионер му се случило да посети остров, където срещнал трима жреци от ацтеките. Той ги запитал как се молят, а единият от тях отвърнал, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!” Мисионерът похвалил молитвата, но обяснил, че не е точно тази, на която Бог обръща внимание и предложил да ги научи на по-добра.

След години мисионерът преминал покрай същия остров и видял жреците на брега. Те веднага започнали да идват към него по водата. Един от тях го призовал да повтори молитвата, защото я забравили. Мисионерът осъзнал значението на чудото и помолил Бога за прошка – разбрала колко важно е общуването с Него без определени правила.

Историята подчертава темата в "Край река Пиедра седнах и заплаках" - често пропускаме необикновеното около нас. Чудеса стават всекидневно; Божият глас ни напомня за себе си чрез ангели или знамения. Обаче сме свикнали да вярваме, че до Бога може да се достигне само през специфични ритуали.

Традиционните религиозни практики са важни за споделянето на опит между общността при поклонение пред Бога. Но истинската духовност произтича най-вече от любовта – там няма строги правила. Макар можем да следваме указания или стратегии в поведението си, всичко това е второстепенно; решаващо остава чувството в сърцето ни.

Всички ние преживяваме моменти на страдание във връзките си – понякога смятаме дадена любов за недостойна или неразбрана; страдаме от несигурност относно собствените ни правила и очаквания. В действителност обаче именно любовта представлява основа за нашето израстване като личности.

Колкото повече обичаме другите хора, толкова повече натрупваме духовен опит. Хора с вдъхновение в душите си преодоляват предразсъдъците на времето чрез радостната сила на любовта — те пеят и танцуват свободно без страх от загуба.

„Край река Пиедра седнах и заплаках” разглежда значимостта на пълното себеотдаване към другия човек — образите Пилар и нейния партньор символизират конфликтите по пътя към личностното израстване чрез ежедневната проява на Любовта.
Според монаха Томас Мертън духовният живот означава истинска връзка с ближния — откритие не просто добри дела спрямо него , а дълбока взаимовръзка със светлината у всекиго.
Нека плачът на Пилар край реката бъде наше вдъхновение към такова приобщаване.
Паулу Коелю