Алхимикът

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Книгата нямаше корица, но той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Алхимикът познаваше легендата за Нарцис - красив младеж, който всеки ден се възхищавал на собствената си красота в едно езеро. Толкова бил обсебен от себе си, че веднъж паднал във водата и се удавил. На мястото му поникнало цвете, наречено нарцис.

Но историята при Оскар Уайлд не свършва така. Там е описано как след смъртта на Нарцис ореадите – горски божества – дошли и видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не ни учудва, че скърбиш за него - продължили ореадите.
- В крайна сметка всички ние го преследвахме из гората, а само ти можеше да виждаш красотата му отблизо.
- Дали Нарцис действително беше красив? - попитало езерото.
- Кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – удивили се ореадите. – Все пак именно ти гледаше отражението му всеки ден!

Езерото замълчало известно време и после проговорило:
- Плача за Нарцис, но не осъзнах колко красив е той. Скърбя за него защото всякога когато лежеше до мен, виждах моята собствена красота отразена в очите му.

- Каква прекрасна история! – каза Алхимикът."
Паулу Коелю