Алхимикът / Луксозно издание

Алхимикът взе една книга, донесена от някой от кервана. Въпреки че томчето нямаше корица, той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато преглеждаше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Той познаваше легендата за този красив младеж, който всеки ден се любувал на собственото си отражение в езеро. Толкова бил омагьосан от себе си, че веднъж паднал и загинал в него. На мястото му поникнало цвете, наречено нарцис.

Но историята при Оскар Уайлд завършвала различно. Когато Нарцис починал, ореадите – божества на горите – видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не ни учудва твоята скръб - казали ореадите. - Всички ние тичахме след него из гората; само ти можеше отблизо да се насладиш на красотата му.
- Но беше ли всъщност Нарцис красив? - попитало водоемът.
- А кой би могъл да знае това по-добре от теб? – удивили се ореадите. – Той всяка сутрин идваше до твоят бряг и гледаше отражението си!

Езерото замълчало за момент и най-накрая произнесло:
- Аз плача за Нарцис не защото го считам за красив; а защото когато той лежеше край мен, виждах своята собствена красота отразена в неговите очи.

- Каква прекрасна история! – възкликнал Алхимикът.”
Паулу Коелю