Краят на века. Политически спомени на един не-политик

Политически размисли на един човек, който не е част от политиката

„Всеки век има своето средновековие“ – отбелязал Станислав Йежи Лец. Нашето в двадесетото столетие продължи почти половин век. А самият му завършек ни се стори като ново начало. Само че не съм сигурен дали осъзнахме какво точно възраждаме…

Основната причина да приключа с моите политически спомени в края на века е настъпването на съвсем различна епоха: политическото сякаш изчезна и бе заменено от месианство. Появиха се цар, генерал и много малки спасители, всеки от които твърдеше, че „не е като останалите“. И ние ги избирахме.

В новия век продължих своята политика вече не като активен участник, а просто като гласоподавател. Но напоследък дори нямам желание да участвам в изборите.

Разбирам промяната не само като смяна на хората, а и на модела. Освен това считам въпроса „Какво трябва да направим?“ за по-важен от „Кой носи вината?“. Никой не задава въпросът „Какво трябва да правим?“ – нито сега, нито през предходния век. И така вървим към някаква форма на демокрация, която изглежда заплашително чрез повдигнат юмрук. Продължаваме към следващото възраждане, за което вероятно ще пише друг…