Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година оставят дълбока следа в българското общество, която е очевидна и до наши дни. Тази книга има потенциала да ни предпази от повтаряне на подобни грешки в бъдеще, когато можем да бъдем манипулирани от умели политически играчи, предлагащи утопични чужди идеологии за светло бъдеще.

Темата около събитията на 23 септември 1923 г. е обект на множество изследвания. По време на управлението на БКП историците обръщат значително внимание на този момент, но техните интерпретации често са едностранчиви. След падането на комунистическия режим през 1989 г., българската историческа научност получава възможността да разглежда по-свободно този важен период в историята си; въпреки това почти не могат да се намерят безпристрастни свидетели от Северозападна България, които да предоставят надеждни исторически данни. В комунистическите години излизат „спомени“, но те обикновено са слабо достоверни и имат пропаганден характер.

Тази малка публикация запълва празнотата в тази насока. Спомените на свещеника Йордан Попов не представляват само хроника за избухването и потушаването на комунистическия бунт през 1923 г.; те разкриват трагедията на един народ, целенасочено разделян и доведен до взаимно унищожение заради интереси извън него. Духовникът споделя личните истории и съдби както на участниците от една страна, така и от другата. Не пропуска описанието как водачите на метежа с предварително подготвена валута напускат страната към Сърбия при осъзнаването че тяхната инициатива няма шанс за успех, оставяйки своите последователи да понесат последствията.

Септемврийските събития все още предизвикват разлом в обществото ни; раната остава незараснала досега. Книги като тази могат да служат като предупреждение срещу повторното допускане на подобни грешки чрез манипулации от страна на опитни политици с обещания за светло бъдеще основано върху чужди идеи.