Не се наказва вината, а куражът

**Утвърдителен хумор?**

Защо не да се нарече одобрителна плесница? И защо точно от мен искат да създавам такива... винетки?

От рождението на Илия Бешков вече са минали 120 години. Неговото творчество в карикатурата представлява уникална хроника на България, отразяваща важни събития както у нас, така и по света. Каквото и да изберете от албума с карикатури на Бешков, датиращи от 1923 до 1957 г., то остава актуално и днес.

Карикатуристът е хирург в своята работа – той лекува вместо да разкрасява. Всеки предпочита да види грозен, но жив човек пред мъртва красавица.

По време на Царска България и социализма той постоянно е бил наблюдаван като опозиционен фигура и класов враг. „Изток-Запад“ публикува част от неговото досие в книгата „Черната тетрадка“ (2015), което е водено между 1925 г. и смъртта му през януари 1958 г.

„Винаги бях в опозиция… Аз бях карикатурист и журналист. Нямаше какво друго да бъда; такъв ми беше нужен обществото.“

В България куражът често се свързва с политическите действия, което поражда парализа сред творците. Става дума за творческия кураж – това не е просто желание за конфронтация или демонстрация на сила. Осмиваните персонажи получават нещо, което никога няма да имат извън карикатурите: те губят самоличността си чрез забраната ми за рисуване на тяхното изображение. Те осъзнават истината зад тези рисунки и наказват смелостта ми за показването й, надявайки се хората да останат незапознати с нея.

Хуморът предлага абсолютна свобода; той има силата да обезвреди злодеянията [...] Ако една карикатура e била вярна през 1953 г., тя ще бъде валидна и през 1957 г.

Според писателя Богомил Райнов: „Привикан винаги към високи идеали, Бешков очаквал повече от всичко около себе си." Заради това той оставил следа със странно недоволство – характеристика само на победителя."

Албумът включва над 400 хронологично подредени карикатури

Илия Бешков Дунов (1901–1958) е един от най-влиятелните български художници от първата половина на XX век, работещ основно във визуалните изкуства - живопис и графика, но също така активно участник като журналист, писател и преподавател. Той стана известен с остроумните си карикатури срещу властимащите в България.

Роден е на 24 юли 1901 г. в селцето Долни Дъбник край Плевен в семейство с пет деца. Учи в Плевенската гимназия под наставничеството на учителя Ракитин.

След завършване продължава образованието си по право във Софийския университет, а после става учител обратно в родния си град Долни Дъбник преди окончателно решавайки се за изучаване на живописта при профeсор Никола Маринов .

Почти още докато бил тийнейджер започнал активно да рисува; първоначалните му карикатури били публикувани във всекидневника "Звънар", редактиран от Г.И.Вълков – стар приятел още отпреди техния престой като ученици . Живял със семейството му до женитба­ та със Сия (Анастасия) през1931 година . Обича музика­ та , свири много народни инструменти .

Творчеството му печели широка популярност благодарение на артистичността си и съдържание­то си ; едва ли има някой който би могъл незабавно дас разпознае произведения ­те му сред разнообразието нa родното изкуствo . Работите о него трудно могат дa бъдат поставени другаде освене тук , където принадлежала — въпреки че художест­вените послания въздействували отвъд границитe nа конкретнoто общество .

„Изкуството e повечe неизбежност отколкото необходимост.” — казал Илия Бешков