Хора, птици и ангели

В първия ден на 2020 година, моят поглед бе привлечен от синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях сигурна, че тя е само плод на въображението на Метерлинк. Но ето, тя сама дойде при мен!

Рано сутринта отворих прозореца и видях дървото пред къщата си. На няколко метра разстояние се намираше синята птица, която оправяше перата си. Замръзнах – беше толкова красива с наситения си син цвят! Изглеждаше сякаш идва направо от морските дълбини.

Тя излетя и се приближи до прозореца ми, загледа ме с кръглите си черни очи и кацна в тревата отпред. Щипна малко трева, клъвна нещо вкусно и започна да се разхожда гордо преди да полети към високия клен. По голите му клони висеха натежали узрели плодове. Моята синя птица — вече чувствах, че принадлежеше на мен — блестеше като брошка сред тях. Слънчевите лъчи осветяваха перата й и те светеха нежно. Без причина ме обзе радост; как може просто така? Това е истинско чудо - не само да представиш себе си със синя птица в ума ти, ами всъщност да я видиш!