Реалност? Т.I

На осемнадесет години мечтите ми бяха дълги и къдрави, разпръснати из целия Космос. На двайсет Вселената ме прие в своите обятия. Вярвах в ЛЮБОВТА и тайно се молех тя да повярва в мен, за да ме преобрази в нещо божествено. Сега имам слънчеви зайчета, а тайните ми спят мирно под покрова на праха; обещах им спокойствие. Започвам отначало – тук, на това ГРОБИЩЕ ЗА НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ. Какво значение има „кой съм бил“, когато със смях разрушавам суетата си и започвам наново? Ще стана този, който винаги съм искал да бъда и няма да забравя това независимо колко далеч стигна. Достатъчно с сигналите! Слушам останките от сърцето си – ще бъда млад завинаги. Тълпата свещички върху тортата на другото ми аз долу на земята може смело да запали клечката… завинаги. Сам ще направя подарък себе си, така че ЗАВИНАГИ МЛАД да нямам граници около себе си.

Само ако можете да видите как изглежда Млечният път оттук - сияен по сюрреалистичен начин! Показва ми примамливият таен маршрут към БЯГСТВО с блестящите брилянти във Морзова азбука. Харесва ли ви сегашната ми Слънчева система? ЧЕРНОВА е дори по-добра понякога! Винаги съм обичал Марс; той е ярък като моята младост в някои високи измерения – поне така го виждам в осъзнатия сън.

Тази младост беше моментът, когато заклех мерзавците (дори подпомогнати от ШУТОВЕТЕ НА КАРМАТА), никога повече да не ме видят паднал. Единственото нещо, което жалея е загубата на вярването в моето ВСИЧКО СЕГА - това остава секретна информация; нека спи! Но…, само ако можете да погледнете през очите ми отсюде.

Трябва вече да тръгвам. Какво друго мога да добавя? Успях da заставя сферичната обеца на корееца Арес να светне зелено за поредния важен разговор с „по-висшестоящ“ човек чрез прост резонансен модулатор за глас и фалшифициран код за идентичност одобрен от КРИСТЪЛ.