Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Автономията на изкуството и интелектуалците вече не е само привилегия, а все по-често представлява предизвикателство, дори за мнозина тя е тежест. През втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер, Мане и по-късно Зола са се борили за тази автономност. Днес обаче, живеещите в посткомунистическо общество я получават без усилия – не просто като наследство, което често не оценяваме напълно или дори недостойно носим, а почти като дар. Анализирайки конфликта между теоретичните концепции и практическите реалности можем да стигнем до извода: Вебер предоставя значителен стимул за размисъл, но той не е наш съвременник; следващите теории след него относно интелектуалците водят до едностранчиво разбиране на явленията и обезсилване на понятийния апарат. Това преобразува прометеевото обещание от една забележителна личност в нарцистично консуматорско отношение към собствената си безпомощност и самота.
Ивайло Знеполски