Бродягите на дхарма

Кои са всичките тези странни духове, които заедно с мен участват в тази глупава малка авантюра, наречена "живот"? И каква е моята роля тук? Ние не сме се впуснали в насилие или убийство; вместо това посвещаваме времето си на молитви за всички живи същества. Когато натрупаме достатъчно сила, ще можем да постигнем целите си подобно на древните свети хора. Може би един ден светът ще се пробуди и разцъфти като прекрасно цвете от Дхарма.
— Джак Керуак, "Бродягите на дхарма"

Седнал до мен на стара, ръждясала железопътна релса беше Джак Керуак – мой приятел. Споделяхме едни и същи мисли за душата: тъмносини и мрачни размисли сред грубите корени на машини и дървета. Водите на реката блестяха под червеното небе, а слънцето залязваше зад последния хълм във Фриско. Не срещнахме отшелници по тези места; само ние двамата – уморени махмурлии с влажни очи – напомнящи стари скитници по брега.
— Алън Гинсбърг, "Слънчогледова сутра"

Джак Керуак преди време бе написал: "Нека крещим стиховете си по улиците... Нека предсказваме земетръси!", но сега заяви просто: "Всичко важно приключи вчера" и сякаш остана там някъде в края на 50-те години. Тялото му угасна десет години по-късно през октомври 1969 година. Събрахме се край гроба му да почетем паметта му със споменахци и опиянение. Алън Гинсбърг вече бе публикувал своята творба „Вой“ и го нарече „великият пазител на спомени“. Друг човек пък сравни Джак с Омир от бийт поколението. Не знам защо направиха такова твърдение — Джак Керуак не беше без зрение.
— Цветан Милев, "Мескалинова сутра"