Педро Парамо. Равнината в пламъци /тв.к.

Хуан Рулфо (1918-1965) е безспорно един от най-комплексните и мистериозни мексикански автори. Със своите две произведения – "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", той успява да създаде уникален магико-митологичен модел на света, който надхвърля националните граници на възприемането. Този подход го поставя сред универсалните символи на съвременната латиноамериканска литература и култура, където местното достига до върха на общото. Като основоположник на магическия реализъм, Рулфо бързо демонстрира изключително майсторство и автентична художествена визия за света, утвърдена в световната литература.

Той е роден в Халиско – мексиканска провинция с безводна земя и тъжен народ, наподобяващ Комала – митичния град, който служи за фон не само на романа му, но и за много от разказите в "Равнината в пламъци". Именно след Комала се появяват литературни пространства като Санта Мария у Хуан Карлос Онети и Макондо при Габриел Гарсиа Маркес - цели архипелази от съвременната литературна карта.

Светът представен в "Педро Парамо" е трансцендентен спрямо реалността. Пронизан от символика, фантазии и митове, романът разглежда странното присъствие на „мъртвите-живи“ между живота и смъртта; тук ценностите получават нова перспектива. Животът става небитие докато смъртта представлява явна реалност: всичките жители на Комала са мертви; домове стоят запустели а бурени обхващат всичко около тях. Въпреки това шепоти пропълзяващи през пространството звучат по-силно дори от самия живот. В този контекст животът изглежда като скиталец сред мечти, а смъртта функционира като приют.

По този начин художественият „двусвет” предлага Смисъл с оптимални измерения до ръба на Нищото в Комала — място „разположено върху въглените на земята“, което олицетворява края на надеждата за битие.

В сюжета Долорес Пресиадо изпраща сина си Хуан Пресиадо да намери баща си – загадъчния Педро Парамо преди да умре; целта му е да уреди стари задължения към него във връзка с неправдите към майка си и себе си. За нея Комала е чудновато място - парче Изгубен Рай. Но тя непреднамерено изпраща детето си там където царуват мертвеците — тихият свят сенки задава съдбата му подобно тази нa Орфей. Инициативата потапя героя във вечността без завръщане обратно; първо изглежда катастрофална ситуация но истинската метаморфоза преминава през прехода от пустота към надежда.

В романа има митологично единство между Майката Земя или материнското лоно например дъждовете преобразуващи се впоследствие във бризовете със семена засети от Хуан Пресиадо които ще донесат Живот обратно — включвайки Доротеа , прекрасната Сусана Сан Хуан , Едувихес , Дамиана... Линейното време огъвка попада под закона цикличността характерна для митологията . Така времето превръща съня за живот загубил форма чрез смрт оставайки все още част од битието — обещавайки сбъдване."