Педро Парамо. Равнината в пламъци

Хуан Рулфо (1918-1965) е един от най-загадъчните и сложни мексикански автори, който с две произведения - "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", успява да изгради уникален магико-митологичен поглед към света. Този модел надхвърля националните граници на възприемането и се утвърджава като универсална емблема на съвременната латиноамериканска литература и култура. В неговото творчество националното достига до върха на универсалното. Като основоположник на магическия реализъм, Рулфо бързо демонстрира високо майсторство и автентична художествена визия за света, което представлява значително постижение в световната литература. Роден в провинция Халиско, известна със своите безплодни земи и тъжен народ, той вдъхновява митичния град Комала – място от романа му и много от кратките истории в "Равнината в пламъци". След образа на Комала идват литературните вселени на Санта Мария от Хуан Карлос Онети и Макондо от Габриел Гарсия Маркес.

В романа "Педро Парамо" реалността е представена по трансцендентен начин. Неговият свят е изпълнен със символика, фантазии, митове и архетипи; тук мъртвите живеят между живота и смъртта. Произведението предлага нова скала за оценка; то променя ролите между битието и небитието, физическото присъствие и отвъдното. Човекът тук буквално олицетворява концепцията за "битие към смъртта" според философията на Хайдегер. Въпреки че всички герои са мертви – къщите пустеят а бурени растат навсякъде – звуците на шепот не спират да се чуват: оплакванията им са по-реални дори от самия живот. Животът изглежда като временно съществуване сред сънища, докато смъртта става главният контекст; тя оформя тази „долина на сълзите“. Художественото двусветие предоставя значение във вселената си почти до ръба на Нищото в Комала – разположена „на въглените“ или „в устата“ на ада.

В сюжета Долорес Пресиадо предава последно желание към сина си Хуан Пресиадо да потърси баща си Педро Парамо след своята смърт—за да уреди стари задължения спрямо него относно обещания невъзможности както за себе си така και за майката си. За нея Комала е едновременно непознат мирисец чудеса — част от Изгубения Рай — но без да осъзнава последствията ѝ праща сина си там при царството мертвих , тишината ще определят съдбата му подобно Орфейската легенда . Инициативата му зависи изцяло под знака катастрофално развитие през очакването няма връзка живот .

Но само привидно! Тук започва преход между неживота /буквално 'безлюдна територия'/ надеждата чрез майчинскoто изображение Земята сродяването природa - дъждовете които наподобяват полутайност . Засаждането златен семена Юан Пресиауду ще донесе бъдеще оцеляване ярки лица : Доротея Сусана Сан Хуан , Едуийш , Дамиан наречено жизнеподобие преживели техния собствен ход . Линейността време приема цикличен характер освободител направление вечност ; мечти действителността , която участък трудности стремеж намирането битие скоро ще стане реалност .