Видения за Коди

Коди. Персонажът на Керуак от "Видения за Коди" всъщност е Нийл Касиди. Ако Уилям Бъроуз може да бъде смятан за духовния родител на бийт поколението, а Керуак – неговия хроникьор, то Бротиган, Гинсбърг и редица други фигури представляват звездите в литературната сцена на бийт движението. В същото време Нийл Касиди е двигателят и източникът на идеи, човекът, който ще се впусне с Дюлуз "По пътя" и около когото обединява своето творчество цяло едно поколение. Произведенията на Касиди олицетворяват самия живот.

Джек Керуак е роден през 1922 г. в Лоуел, Масачузетс като третото и най-малко дете в семейство с френски корени от Канада. Той проявява талант по американски футбол в училище /неколкократно посещава католически заведения/. Получава стипендия заради успехите си във футбола и постъпва в Колумбийския университет в Ню Йорк. Именно там, където културата кипи, той среща Уилям Бъроуз, Нийл Касиди, Алън Гинсбърг и много други революционери на духа от времето си. По-късно тези личности ще бъдат определени като част от бит-поколението; преди това обаче Джек напуска университета и тръгва по свой собствен път. Първата му книга "Градчето и градът" излиза през 1950 година, но истинската популярност идва с "По пътя" (1957). Разказвайки шеметните приключения из Америка покрай Нийл Касиди, Джак става символичен представител на бийт генерацията. Чрез творчеството си той успява да пренесе усещането за "интелектуален бунт" сред милиони читатели навсякъде по света.

Негодуванието на бийт поколенията спрямо безцветността и мизерията през четиридесетте и петдесетте години на XX век — основна тема във всички произведения на автора ("Бродягите на дхарма", "Сатори в Париж", "Ангели на самотата" - др.) — намира отклик у непокорните младежи от 60-те до 70-те години , както продължава да резонира до наши дни. Защото благодарение na своята неутолима жажда за нови преживявания Kеруаk остава близък със всяко младо поколение – те разпознават собствените си бунтарски пориви в неговата литература . Джак Дюлуз-Керуак – битник без брада (кое ли другаде можем да видим такъв?) умира само след 47 години живот именно в Санкт Петербург; въпреки че става дума за този малкия град във Флорида!