Кръгът "Мисъл": Кореспонденция

Като изтъкнати представители на своя народ, те бяха наследили както добродетелите, така и недостатъците му. Обаче злото ги подтисна и те започнаха да му се покоряват. Радостта и тъгата еднакво обитаваха в техните чувствителни сърца. Пенчо успя най-вече да извлече поука от страданието и се издигна над него, докато Яворов не устоя на натиска и самоунищожи себе си. Петко растеше безгрижно, но болестта го сломи още преди да достигне зряла възраст. Д-р Кръстев напусна този свят огорчен, подобно на Пенчо и Яворов заради средата около тях. Те разпространяваха любов, но плевелът на злобата я задушаваше. Беше необходимо човек да види тези четирима заедно – как слушат един друг и как преплитат думите си: темата им потапяше дълбоко в душите на всички народи като змия от приказките, украсена с ценни камъни, отражаващи небето; тя оживяваше в сърцата им - мъдростта сама по себе си. Бог, природа и човечество образуваха едно цяло."