Възрожденският род Тулешкови 1750-2000

Преди три или четири десетилетия, по време на срещи с читатели, писателят Димитър Мантов, известен със своите исторически романи, често подчертаваше един справедлив и обоснован извод от наблюденията си: всеки народ представлява цялостна структура от множество родове. Тоест, той е цяло, а не просто механичен сбор от различни родови групи.

Родът като концепция — биологична, историческа и правна — носи в себе си дългосрочна връзка между поколенията чрез кръвната линия, генетичните характеристики и физическите черти; също така прилики в характера, дарбите и стремежите. Тези общи свойства на отделните родове могат да бъдат забелязани както в глобален мащаб за целия род, така и в специфични негови особености като трудолюбие или сръчност. Те са важен аспект при анализа на качествата на определени родови линии. Важно е да се отбележи обаче, че тези характерни черти не са фиксирани — те се развиват и променят благодарение на смесването с представители на други семейства.

Съществува мнение сред историци и антрополози относно развитието на човешкото общество: докато през древността характеристиките на хората в даден род били много ясни – например във физическия им вид или характер – то през новата епоха това вече не е толкова очевидно. Освен това много белези от миналото свързани с понятия за рода са загубили значението си; членовете му повече не живеят задължително близо един до друг или споделят еднакви икономически интереси както преди.

Тези наблюдения важат напълно за мнозинството български родове включително Тулешковия.

Родът започнал пътя си пред векове от малкия град Дряново и впоследствие се разпрострял из цяла България и света: присъстващи във всички европейски страни, Австралия, Нова Зеландия, Венецуела, Канада، САЩ و ЮАР. Членовете му гордо носят своето фамилно име и българско национално самосъзнание където και да се намират.