Змията - 46 легенди за Сътворението

В творбите на Антон Баев той е успял да постигне нещо изключително – баланс между четивност и дълбочина, ненатрапчив стил на разказване и философска многослойност. Освен това, съществува един важен аспект – историите му предизвикват емоции, а без тяхното въздействие художественото творчество губи своя смисъл.

Спас Господов се движеше обратно от Седемте хълма към Малък пазар.

Преди години беше тръгнал през полетата към голямия град с хълмовете. Босоног младеж с тънка фигура и потъмняло от слънцето тяло крачеше по прашния път, мислейки за бащиния си съвет: „Понякога животът ни надминава. Но само понякога. Запомни го и никога не се отказвай!“

Той прегърна Спас и едва не проследи сълзи; тогава бе 18-годишен. Баща му го потупа по гърба, стисна здраво рамото му със силната си ръка и му показа посоката.

„Който не вижда собственото си направление, ще бъде пометен от него!“ – каза той, шляпвайки го по потния врат преди да затвори вратата на къщата край река Марица.

През това лято реката течеше мътно, рибите не клъвваха и Спас осъзна, че трябва да намери свой собствен път.

В този момент усети ухапването на змията малко над глезена. Не я видя, но чу как премина през храсталаците. Той извади ножчето от задния джоб и кибритa от предния; запали клонче за да обгори острието на ножа след което внимателно изряза парче месо около две малки червени точки. Разкъса ръкава на ризата си и превърза глезена.

И за първи път в живота си започна да се пита какво става с човек след смъртта. Отказа се бързо да търси ответ за въпроса.

Тази инцидент определено повлия върху живота му – сестрата, която два часа по-късно направи ваксинация с инжекция , беше младо момиче със светли очи , къдрава коса и нежна шия; носеща бяла манта стана негова жена…

Разказите на Антон Баев съдържат отблясъци от магическото разказвачко умение като у Шехерезада — игривост комбинирана с трагична патетика; драматични напрежения редувани със комично облекчение; опияняваща усмивка или мрачен сарказъм пронизват любовните истории при героите му като представят непрекъснатият поток на живота чрез триумф или трагедия в любовта.
Неговият увлекателен стил играе динамично с различни нарративни техники - понякога историята сякаш сама себе си разказва , друг път е оцветена от индивидуалността конкретен разказвач който сменя повествователните маски - може би под формата на отделни персонажи или наблюдатели или дори чрез паноптичната перспектива без ясна идентичност.

Светлозар Игов