Благ мехлем

Имам голяма привързаност към творбите на Бойка Асиова, особено за нейния уникален начин да интерпретира видимото и невидимото в човешкия живот, както и свежестта на словесността от родния й край.

Често съм споделял с нея колко много завиждам за онези живи сто врабчета, които символизират сладките спомени за планинските хора – естествени и автентични, с техните искрени страсти. Те говорят със странен речник; макар понякога да изглеждат груби в мислите и действията си, дълбоко в душата им се усеща нежно докосване от ангел.

Завиждам ѝ за знанието ѝ относно забравените думи, които като лек полъх идват от Красивата котловина между три планини и освежават задушаващия въздух на нашето съвременно общуване.

Анжел Вагенщайн