Едно възможно начало

Тодора Радева събира в един сборник както стари, така и нови разкази, които разглеждат страданията, травмите, несигурността и самотата на модерния човек. Персонажите се впускат в дълбочинно търсене на нещо по-велико от тях самите – нещо, към което да могат да се привържат. Началото на тези истории често произтича от малък жест или обикновен детайл – разговор или ситуация, които отключват сюжета: било то Борисова градина под първия септемврийски дъжд, Капана или Главната улица, селце в Перу или панелен квартал. Тези моменти насочват повествованието навътре към фрагментирания личен свят на героите, който може би би могъл да бъде цялостен чрез любовта, миналото или изкуството; но много често остава просто рана.

Историите са завладяващи и оставят следа. Те имат директна и сурова връзка с неврозите на съвременността.

Мъж тръгва да открие неизследван ръкопис и вместо това намира любовта. Жена със завладяваща природа живее в болка и празнота. Друга жена е затворена от насилие без възможност за бягство. Птица заседнала в комин; художник с ръце ограничени от артрит; двор с люляци; седем чифта обувки разпръснати навсякъде – образи, които оставят трайни впечатления.