Свидетели на свечеряването

Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Завършва гимназия в родния си град, а след това и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В професионалната си кариера работи като учител, библиотекар и журналист за Българското национално радио и вестник "Студентска трибуна", а също така дълго време е редактор на отдел "Поезия" в списание "Пламък". След промените у нас става директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерството на отбраната.

Александрова е автор на множество стихосбирки, сред които: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985), "Сега разбирам" (1987), "Зимна роза" (1989), “Някой е идвал” (1993) и много други до последната й творба “Свидетели на свечеряването” от 2020 година.

Тя публикува детската книга „За Айя и други разкази“ през 1980 г., както и романите „Всяка вечер е петък“ от 2001 г. и „Другия“ от 2010 г. Рада пише пиеси, включително „Полегати дъждове“(1979) , „Въздух за всички“(1988) ,„Всичко се сбъдва“(1999) ,„Леон”(2000) ,„Отсрещния бряг на щастието“(2006). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици – руски, чешки, английски, немски и др.

Според Марин Бодаков: “Рада възприема изкуството като средство за свързване с другите хора чрез внимание, състрадание и любов. В нейната поезия любовта се явява форма за саморазбиране - тържество над живота с гордо смирение.”

Екатерина Йосифова добавя: "...Тя умело улеснява всяка промяна във вътрешното Аз със забележителна искреност; понякога дори с неприятна честност. Неповторимо при нея e способността да извлечем чистота от хаоса."